РАЗХО̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разхождам и от разхождам се. Поп Димо се развика с негодувание, на което двамата кавалеристи отговориха с разхождане под ръка из орешака. Ив. Вазов, Съч. ХI, 129. Обикновено при такива случаи се говори за безсънни нощи, разхождане из стаите, пушене, мислене до полуда и какво ли не още. Г. Райчев, ЗК, 58. Разхождането преди сън е много полезно.