РАЗХУБАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; разхубавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да стане, да изглежда хубав или хубаво, подобрявам външния вид на някого или нещо; разкрасявам. Противоп. загрозявам. Вълнението бе разхубавило безцветното ѝ повехнало лице. Д. Димов, Т, 579. Но имаше едно място, което пролетта като че беше разхубавила с най-щедра и разточителна ръка. Й. Йовков, Разк. I, 46. Момиченцето беше будно .., усмивка разхубави лицето му. Вл. Полянов, ПП, 12-13. Май беше разхубавил града, морската градина ухаеше от цветя. Д. Добревски, БКН, 252. разхубавявам се, разхубавя се страд. и възвр. – Името се разхубавява от човека, който го носи... Или пък се загрозява от него... П. Вежинов, ДВ, 57. Мюрие .. блъсна силно полуотворената врата на стаята, в която се разхубавяваше Клара. Д. Димов, ОД, 84.
РАЗХУБАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разхубавя̀ се св., непрех. Ставам хубав или все по-хубав; разхубавявам2, разкрасявам се. Противоп. погрознявам. – Много си се разхубавила, Славке, – рече Ведена, гледайки .. стройната ѝ снага. Ст. Марков, ДБ, 459.
РАЗХУБАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; разхубавѐя, -ѐеш, мин. св. разхубавя̀х, прич. мин. св. деят. разхубавя̀л, -а, -о, мн. разхубавѐли, св., непрех. Разг. Ставам хубав или все по-хубав; разхубавявам се. Противоп. погрознявам. Няма да престарее, тогава тя ще е само на деветнадесет години. И тя ще разхубавее още повече. Г. Караславов, ОХ, 274. Напоследък тя беше разхубавяла, кръглото ѝ лице цъфтеше от здраве, снагата ѝ изпъваше роклята. Ем. Манов, ДСР, 214. За малко време Ценко се оправи (защото по-напред беше пожълтял и изсъхнал), разхубавя и наякна. Т. Влайков, Съч. III, 217. Тя се и поотърси, подмлади и разхубавя. Р. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 46. И тая млада столица всеки ден расте, разхубавява. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 17.