РАЗЦВЀТ, мн. няма, м. 1. Пускане на цветове, покриване с цвят; цъфтеж, разцъфтяване, цъфтене. Беше април. Цветя и дървеса бяха в разцвет. Ив. Карановски, Разк. I, 97.
2. Прен. Висша степен, връх в развитието на нещо. Противоп. упадък. Литературната история ни дава нерядко примери на писатели, които .. напущат своята литературна деятелност всред пълния разцвет на своите сили. К. Величков, ПССъч. VIII, 73. Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си разцвет и зимата се забрави. Й. Йовков, Разк. I, 46. Разцвет на моминска красота. Разцвет на българската книжнина.