РАЗЦЀПВАМ, -аш, несв.; разцѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Цепя, деля нещо като го правя на две или повече части. С големи брадви .. те успяха да разцепят хралупестото стебло на вековната бука. П. Здравков, НД, 134-135. Бай Коста кастреше колци, брадвата му съскаше в ръцете, разцепваше сухи дърва с клинове и чук. Г. Данаилов, ДС [еа]. Секирата му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259. Разцепвам пънчетата на четири. // Ставам причина нещо да се раздели на две или повече части. Чудовищен удар разцепи самолета на две по дължина. 3. Попов, ЗС, 94. Мразовете разцепваха буките. Д. Фучеджиев, Р, 223. Светкавица разцепи кората на дървото. // С късане разделям на две или повече части тъкан, хартия и под.; раздирам, разкъсвам. Мама разцепи листа на две, после ядно го смачка в шепите си. К. Момчилов, ЗК, 38.
2. С отсичане отделям част, слой от нещо или разделям нещо на две или повече части по повърхността му. Ако бързо разцепим лист от слюда в тъмнината, то ще забележим слаб фосфорически блясък. И. Гюзелев, РФ, 350. Куршумът разцепил само кожата. Д. Талев, ПК, 703.
3. Прен. За силен звук – звуча, ехтя много силно някъде, в някакво пространство; раздирам, прорязвам, процепвам. Грозни викове разцепиха падналия мрак. Ст. Сивриев, ПВ, 181. Страшен писък .. разцепи нощта, закънтя из коридорите. Й. Вълчев, СКН, 511. Отдалечени пушечни гърмежи разцепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 174. Илинда иска да отдръпне главата си назад, но ръката му не ѝ дава, тогава тя изпищява и гласът ѝ разцепва тишината. Т. Димова, Е [еа].
4. Прен. Като се вклинявам в нещо (обикн. множество от хора), разделям и нарушавам целостта, единството му. След малко шумна процесия разцепва човешкия мравуняк. К. Константинов, ПЗ, 14-15. Сегиз-тогиз .. някой празен камион разцепваше върволицата [от хора] от единия край до другия. К. Константинов, СЧЗ, 112. Никому не е позволено да помине, .., та да разцепи, раздвои хорото. К. Шапкарев, Р, 10. Вътрешните трудности и разногласията разцепиха партията. разцепвам се, разцепя се страд. – Сини сливи се разцепват да падне костилката. Бл. Димитрова, ПКС, 354.
РАЗЦЀПВАМ СЕ несв.; разцѐпя се св., непрех. 1. Цепя се, като ставам на две или повече части. Дървото изпука и се разцепи на две. Д. Талев, ЖС, 37. // За нещо ушито, зашито – разпорвам се. Якето ти се разцепи.
2. Образуват се дълбоки цепнатини, пукнатини по повърхността мие. Земната кора се разцепила на стотици метри дълбочина и на протежение 30 км. Хр. Тилев, В, 70-71.
3. Прен. За множество, група от хора – ставам на две или повече части; разделям се. Множеството се разцепи на две да им направи път. Ст. Сивриев, ЗСБ, 201. Ротата се разцепи на две тънки вериги, които прекосиха насипите. Д. Вълев, 3, 262. ● Обр. Българската реч .. разцепила са е на много разноречия. Т. Шишков, ТС, 198.
4. Прен. За организация, идейна общност и под. – разделям се, нарушава се целостта ми поради различия във възгледите; разединявам се. И тъй като царството небесно пак е отложено, християнството се разцепва, за да се нагнети в идващите времена неговия вроден порок – фанатизмът. М. Абаджиев, Ф, 138.