РАЗЦЕПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Нарушаване на единството, обикн. на партия, обществена групировка и др. и разделяне на групи, фракции и под.; разединяване, разкол. Привържениците на унията .. работят да всеят разцепление в народа си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268. Защо са не съединят наедно да работят старите с младите? Докога това разцепление. НБ, 1877, бр. 65, 253.