РАЗЦЍЛЯМ, -яш, несв.; разцѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разплаквам. Малко му тряба да го разцилиш. П. Р. Славейков, БП I, 263.
РАЗЦЍЛЯМ СЕ несв.; разцѝля се, св., непрех. Диал. Разплаквам се, разциврям се. Не обичам аз детето ми като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разцили се. П. Тодоров, Събр. пр II, 9. – Какво се разцили пак? Да ти не каже човек дума. Само със сълзи надвиваш. Р. Стоянов, М, 43.