РАЗЦЪФТЯ̀Н, -а, -о, мн. разцъфтѐни. Прич. мин. страд. от разцъфтя като прил. 1. Разцъфтял, разцъфнал (в 1 и 2 знач.). А сега, като окъснахме май всичкото разцъфтяно цвете, набраната китка ми се вижда немного голяма. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. Разцъфтени рози.
2. Прен. За лице, човек – който е радостен, щастлив; разцъфтял, разцъфнал. Твърде нарядко някой да е цял здрав и прав, с разцъфтяно лице. Хр. Данов, Лет., 1869, 168. И когато от такава кахърна и посърнала Райка отведнаж стана така превесела и разцъфтяна – тая мисъл на майка ѝ стана още по-голяма. Т. Влайков, Избр. тв [еа].