РАЗЧЀКВАМ, -аш, несв.; разчѐкна, -eш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разчѐкнат, св., прех. 1. Разтварям много, прекалено широко, колкото е възможно, докрай, до болка нещо (крака, уста на човек или животно и др.). Чичо Мито разчекна устата на коня и отсече: – Малко е дъртичък, ама нищо, ще ти върши работа. Г. Белев, ПЕМ, 90. Чичо Ван се бореше с един крокодил .. Опитваше се да му разчекне устата. Д. Цончев, П, 184. Кучето разчеква грозната си уста в безкрайна прозявка и ме гледа подигравателно. Й. Попов, СЛ, 87.
2. Разделям, ракъсвам тялото на животно на две половини по дължина. Бай Димо, запретнал ръкави, разчеква варения петел. Ив. Димов, АИДЖ, 110.
3. Разг. Грубо. Насилвам жена към полов акт; изнасилвам. – Разчекнаха [турците] дъщеря ми. А. Дончев, ВР, 78. – Не съм ти вече слугиня, та да ме разчекваш, когато си искаш. Д. Ангелов, ЖС, 666.
4. Убивам човек, обикн. като наказание, или причинявам смъртта на човек чрез разделяне на две на тялото му от чатала нагоре. Ще те качим на два коня и ще те разчекнем на две. К. Петканов, ЗлЗ, 201. Усетих как тоя кол влиза в тялото ми. Усетих, че ме разчеква и разкъсва вътрешностите ми. А. Дончев, ВР, 205. ● Обр. Като се гътна в земята, нека дяволите на четири да разчекнат душата ми. А. Гуляшки, МТС, 273.
5. Остар. С дърпане, теглене разделям две или повече неща, които са били свързани, съединени в едно цяло. Опита се да разчекне кръстосаната пушка и кама. Те не помръднаха. Г. Алексиев, РН, 24. разчеквам се, разчекна се страд. Той са осъди да са разчекне на четири коня, а по просбата на Геновева, графът му опрости живота, но не можа да го отърве от пожизнен затвор. ИГ (превод), 94.
РАЗЧЀКВАМ СЕ несв.; разчѐкна се св., непрех. 1. За крака, уста на човек или животно и др. – разтварям се много, прекалено широко, колкото е възможно, докрай, до болка. Голямата му уста се беше разчекнала чак до ушите, а здравите му зъби се белееха на слънцето, сякаш беше лапнал буца сирене. Чудомир, Избр. пр, 4. Кисел човек и винаги намусен, а го гледам оня ден – захилил се, засмял се, чейнето му се чак разчекнало. Н. Хайтов, ДР, 53.
2. За човек – седя или лежа с много широко разтворени крака, силно разкрачен. В къта, срещу огъня разчекнал се старият свекър, изул своите кални навои, опълчил голите си немити от чумавото [време] крака, припекъл ги срещу огъня и суши мокрите си навои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39. // За човек или животно – заемам полулегнало положение с максимално раздалечени един от друг разтворени крака обикн. след подхлъзване, падане. – Чудя се да пусна ли добичетата на вода .. пред бунара всичко е потънало в лед! .. – Ще се разчекнат, ще си строшат някоя нога. Г. Караславов, ОХ II, 521. Конят му се подхлъзна и се разчекна до тротоара. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126.
3. За нещо – под натиск, тежест или в резултат на друга сила се раздвоявам, разтварям се много, докрай или се счупвам. Перото се разчеква под грубите му пръсти. Ст. Даскалов, ЕС, 53. // За дърво или за клон на дърво – счупвам се, отчупвам се обикн от буря, вятър или тежест. На третия ден в царската градина разперила клони една праскова и се разчекнала от плод. А. Каралийчев, ТР, 137. Овошките .. са натегнали и подпрени с дървета, да се не разчекнат. Г. Краев, Ч, 57.
◊ Муха да кацне на мен, ще се разчекне. Разг. Прекалено съм чист, издокаран, излъскан, изтупан. Помня един .. кон .. Охранен, излъскан, муха да кацне на него, ще се разчекне. Кр. Григоров, Р, 70. Разчеквам / разчекна си устата (ченето); разчеквам / разчекна едни уста. Разг. Говоря много, изморявам се да говоря. Има едни жени .., като разчекнат едни уста – като ханджийска порта! Чудомир, Избр. пр, 37. Ще се разчекна заради (за) нещо. Разг. Правя всичко, полагам големи усилия, за да постигна нещо, което силно желая. – Цели държави погиват, а ти ще се разчекнеш за една колиба. Д. Ангелов, ЖС, 169.