РАЗЧЀКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разчеквам и от разчеквам се. Прозина се до разчекване. Елин Пелин, Съч. II, 100. Той беше заел най-страшното положение за бой с нож: с уста, раззината до разчекване. Г. Караславов, Избр. съч. II, 321.
