РАЗЧЕРТА̀ВАМ, -аш, несв.; разчерта̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Правя линии, геометрични фигури и под. с чертане; начертавам. Срещу всяко име с химически молив беше разчертал квадратчета. Д. Кисьов, Щ, 46. Той слагаше на коленете си тетрадка .. и започваше да разчертава геометрични орнаменти. А. Гуляшки, ДМС, 80. Климент и Борис разчертаха на място отделните сгради и дворища. Й. Вълчев, СКН, 580.

2. Прен. Правя следа, линия, очертаваща изминатия път. Няколко моторници .. бяха разчертали дълги светли бразди [по реката]. Б. Райнов, ДВ, 14. Кочоолу с чевръсти движения започна да разчертава бразди по рохкавата земя. НМ, 1958, бр. 90, 3. разчертавам се, разчертая се страд. Теоретичният чертеж се разчертава в естествена големина и служи за изработването на необходимите шаблони. Й. Прашинков, ТК, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)