РАЗЧЀСВАМ1, -аш, несв.; разчѐша, -еш, мин. св. разчѐсах, св., прех. 1. С чесане правя нещо сбито, сплъстено да стане пухкаво. Разчесвам вълна.
2. Диал. Разресвам коса, брада и под. Взе чантата си от лавицата, извади червило и гребен. Разчеса косата си, направи по-пухкав бретона си и сложи на устните си още червило. Б. Семкова-Вулова, АЗ I (превод) [еа]. Една мома захваща да разчесва косата на годеницата. СбНУ VIII, 70. разчесвам се, разчеша се I. Страд. от разчесвам1. След изсъхването на вълната тя се разчепква с ръце, подир което се развлачва на домашен дарак или разчесва с гребен. Н. Колев, БЕ, 128. Стига да са разчесват космите два пъти на деня. Лет., 1876, 107. II. Възвр. от разчесвам1 (във 2 знач.).
РАЗЧЀСВАМ СЕ несв.; разчѐша се св., непрех. Диал. Разресвам се. Огледа са [Ламбо], разчеса са, / начеса си руса коса. Нар. пес., СбГЯ, 114.
РАЗЧЀСВАМ2, -аш, несв.; разчѐша, -еш, мин. св. разчѐсах, св., прех. Чеша нещо силно, много или навсякъде. Тиберий разчеса един от струпеите на лицето си. М. Димитрова, Д (превод) [еа]. разчесвам се, разчеша се страд.
РАЗЧЀСВАМ СЕ несв.; разчѐша се св., непрех. Разг. Започвам да се чеша силно, много или навсякъде. Комарът го ухапа и той се разчеса, за да намали неприятното усещане.
РАЗЧЀСВАМ3, -аш, несв.; разчѐсна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд. разчѐснат, прех. Остар. и диал. Разчеквам. Уловил жена му Олга, вързал ѝ ръци и нози за четири луди кони и немилостиво я разчеснал! Г. Кръстевич, ИБ, 107. разчесвам се, разчесна се страд.
РАЗЧЀСВАМ СЕ несв.; разчѐсна се св., непрех. Остар. и диал. Разчеквам се. Като ся влечеше много бързо от коня си, разчесна ся на две части, защото другият му крак беше ся закачил за едно дърво. В. Друмев, НФ, 108.