РАЗЧЀСВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разчесвам1 и от разчесвам се.

РАЗЧЀСВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от разчесвам2 и от разчесвам се. Преминаването на заразата в кръвта на новия гостоприемник (човека) най-често става чрез втриване в кожата при разчесване и чрез убождане на кожата от самите паразити. Нов., 2006, бр. 102 [еа].

РАЗЧЀСВАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разчесвам3 и от разчесвам се; разчекване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)