РАЗЧЀТ м. Спец. 1. Предварително изчисление, пресмятане на броя, количеството на нещо (средства, работа, материали, суровини и др.); сметка. С точен разчет бил използуван отливът на водата от реките към океана, при който нивото им спада до два метра. Ал. Гетман, ВС, 59. Артамонов изготвил точен разчет на противниковите бойни ефективи в европейската част на империята. Отеч., 1977, кн. 11, 29. Строг разчет за хляба.
2. Прен. Предварително съставено разписание за времето, сроковете за изпълнение на някаква работа. Поради непредвидени обстоятелства – недобър разчет на времето, ударът започна със закъснение от десетина минути. П. Илиев, ЛВ, 328. – Фелдфебелът ще ни чака на гарата в Русе... – Добре, щом разчетът ви е такъв... Др. Асенов, ТКНП, 282. Разчетът за днес си направих още снощи, че днес ще съм из гората. Н. Попфилипов, РЛ, 123.
3. Прен. Книж. Рядко. Намерение. Съвестта на народите ще сломи разчетите на дипломацията. К. Величков, ПССъч. I, 100.
4. Воен. Бойна единица със специална задача или назначение, съставена от двама или повече бойци, обикн. зачислени да обслужват вид бойна техника или като личен състав с определени задължения. Във всеки артилерийски разчет има не по седем души, а по двама – командир и мерач. Б. Мисирков, К (превод) [еа]. На петата минута разчетът бе заел местата си. БВ, 2005, бр. 12 [еа]. – На̀ ти наденицата. Дай я на разчета. Нека ядат. Ч. Шинов, Ст, 1966, бр. 1076, 2.
5. Остар. Отчет за разходи. – Умолявате са .. да дадете място у вашия доста уважаем лист на долоизложения разчет. НБ, 1876, бр. 14, 55.
— От рус. расчëт. — Друга (остар.) форма: р а з ч о̀ т.