РАЗЧЍСТЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); разчѝстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разчиствам. С малка тесличка в ръката разчистяла гробовете на юнаците. З. Стоянов, ЗБВ I, 143. разчистям се, разчистя се страд.

РАЗЧЍСТЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); разчѝстя се св., непрех. Разчиствам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)