РАЗЧЍТАМ СЕ несв.; разчета̀ се св., непрех. Започвам да чета много, с увлечение. Разположих се удобно на кушетката и се разчетох.
РАЗЧЍТАМ1, -аш, несв.; разчета̀, -ѐш, мин. св. разчѐтох, прич. мин. св. деят. разчѐл, св., прех. 1. Успявам да прочета нещо, което е написано неясно, неразбираемо или което не виждам добре. Решил научно да осветли важна епоха от историческото ни развитие, той [Шишманов] храни истински пиетет към всеки документ, .., разчита и преписва множество писма. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 13. Той се подписваше .. така уплетено, че никой не можеше да го разчете. К. Калчев, ЖП, 331. Не разчитам надписа.
2. Разкривам, разбирам, установявам съдържанието, смисъла на нещо (обикн. писмен текст) неясно, непознато. Разчетох вси хиероглифи, .., разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата. Н. Райнов, БЛ, 147. Намерени са и ноти, записани на глинени плочки, но специалистите не са успели досега да ги разчетат. ВН, 1958, бр. 2033, 4. // Прочитам, разбирам написаното на даден език. Представям си тези писма .. – как са стояли с часове в скута ѝ и макар да не е могла да ги разчете, защото е била неграмотна, усещала е дъха на мастилото. К. Калчев, ПИЖ, 183. Видях на вратата .. надпис на арабски. Не можех да го разчета. А. Дончев, ВР, 115.
3. Прен. Откривам значението, научавам, разбирам знаците или системата им, с които се предава смисъла на нещо; разшифровам. „Те едва ли са разбрали нещо от писмото, защото е сигурно шифър. Нека даже разчетат шифъра, пак няма много да разберат.“ Б. Райнов, ДВ, 219. Сега целият клас се запали да измислят по-мъчни, по-сложни знаци, та учителите в никой случай да не могат да ги разчетат, ако .. хванат някое листче. В. Бончева, АП, 113.
4. Прен. Узнавам какво изразява нещо, същността, смисъла на нещо (жест, настроение, изражение, сигнал, случка и под.); разбирам, разгадавам, разкривам. Тя разчиташе всяко трепване по лицето ѝ. Г. Караславов, ОХ, 34. // Отгатвам смисъла на нещо. Тя крадливо поглеждаше към Валентин и в стилизирания му профил, като че ли искаше да разчете тази тайна. Д. Кисьов, Щ, 170. Пръчът следеше настроението на своето стадо и го разчиташе безпогрешно. Настроение за паша. Й. Радичков, СР, 7. разчитам се, разчета се страд. От цветните лехички се образуваха букви, а като се разчетяха буквите, излизаше цяло изречение – „Те не умират!“ Г. Караславов, Избр. съч. I, 391.
РАЗЧЍТАМ2, -аш, несв., непрех. С предл. н а. Възлагам надежди на нещо или на някого, че ще поеме определена отговорност за някого или нещо или ще ми помогне, ще свърши нещо и под. „В тия мътни и опасни времена всички сме разчитали на твоето съдействие и вярвам, че няма да ни го откажеш.“ С. Радев, ССБ II, 131. – Вземи пианото! Но да го пазиш като очите си! .. – Разчитайте на нас, госпожо! Бл. Димитрова, ПКС, 165-266. Разчитаме на този състезател. разчита се безл. Не може да се разчита на такива безотговорни хора.
РАЗЧЍТАМ3, -аш, несв.; разчета̀, -ѐш, мин. св. разчѐтох, прич. мин. св. деят. разчѐл, св., прех. Предварително предвиждам, пресмятам, разпределям това, което ще бъде необходимо за извършването на нещо. Добре да си разчитат времето [войниците], защото заповедта е бойна, който закъснее .., ще бъде наказан. А. Гуляшки, ЗВ, 30. – Направил съм схема, разчел съм и време, и разстояние. Ем. Станев, ИК III и IV, 388. Правилно да разчитате силите си. разчитам се, разчета се страд.
— От рус. рассчитать.