РАЗЧЍТАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разчитам1 и от разчитам се. В разчитането на надписа не може да има никакво съмнение. Ст. Михайлов, БС, 60.

РАЗЧЍТАНЕ2 ср. Отгл. същ. от разчитам2. Нито съм искал да ся преструвам пред силните и влиятелните по разчитане на тяхното благоволение. П. Р. Славейков, ПХС, 2. Разчитане на чуждестранна помощ.

РАЗЧЍТАНЕ3 ср. Отгл. същ. от разчитам3 и от разчитам се; разчет. Главното си оставаше времето – точното разчитане на секундите и бързината на краката му. Ем. Станев, ВТВ, 5-6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)