РАЗЧЍТВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Разчитам2. – На какви средства разчитваш ти, като говориш с такава увереност? Ал. Константинов, Съч., 178. Злонамереният план винаги разчитва на известна добродетел у жертвата. Пряп., 1903, бр. 29, 1.
