РАЗЧЛЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разчленя като прил. 1. Който е с нарушена цялост и е на отделни обособени части, дялове. Бреговата линия не е много разчленена – има малко заливи. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 5. Разчленен релеф.
2. Спец. Обикн. за тяло на организъм – който има отделни части, членове, сегменти, който не е цялостен: членест, начленен. Тялото на ламинарията е разчленено. Тя има кореновидни израстъци, наречени ризоиди. С тях тя здраво се прикрепя към дъното. Бтн V и VI кл (превод), 166.