РАЗЧЛЕНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разчленен. Рила с характерната си масивна разчлененост представлява много важен хидрографски възел в нашата страна. М. Гловня и др., Р, 28. По броя на ивиците в дадено землище може да се съди за разчленеността на релефа, но най-нагледна представа ще ни даде процентното съотношение на площите, включени в различните ивици. М. Мичев и др., 3, 153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)