РАЗЧЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разчленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. разчленѐн, св., прех. 1. Правя нещо да загуби целостта си и да стане на части, на дялове; разделям. Малки, но дълбоки заливи разчленяват подножието на този вулканичен масив на много острови и полуострови. Л. Мелнишки, К, 5.
2. Произнасям отделено, с пауза между тях думи, срички, звукове; разделям. – Вижте! – рече той и така разчлени думата, че се получи нещо като слабо заекване. Г. Караславов, ОХ IV, 418.
3. Правя нещо на съставни части, детайли чрез анализ. Ухото ще разчете тази информация, ще я предаде на мисълта, а мисълта от своя страна ще я разчлени още повече. Й. Радичков, СР, 149. Жената .. поде песен. Двамата бяха се отдалечили, та не разчленявах думите на песента, но ме слиса красотата ѝ – неимоверна песен беше то! В. Мутафчиева, ПП [еа]. Един благоразумен человек не прави никое важно дело .., без да го разчлени подробно. Ч, 1871, бр. 18, 549. разчленявам се, разчленя се страд. Обикновено шкафчетата се разчленяват с вратички, чекмеджета, ниши, витринки и др. С. Цонев и др., ВА, 9-10. Всеки технологичен процес се разчленява на структурни елементи, наречени технологични операции. Осн. соц. пр IХ кл, 20.
РАЗЧЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; разчленя̀ се св., непрех. Разделям се на части, дялове. Клетката се разчленява на няколко новообразувани клетки.