РАЗЧОВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; разчовъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. С пръст, нокът или остър предмет разравям, разширявам или издълбавам нещо; разчоплям. Бодко разчовърка с ножчето горната част на батерийката. В. Ченков, СНД, 114-115. Някое ранено по гърба магаре пасяло на една ливада; една врана кацнала на гърба му, та кълвала и разчовърквала раната му. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 27. Той разчовърка ключалката с помощта на ножа, мушка, блъска – и накрая нещо поддаде.
2. Прен. Разг. Разглеждам детайлно, в подробности същността на нещо, обикн. сложно, объркано или скрито, прикрито. Не пропускат [майката и дъщерята] човек да мине край тях, докато не разчовъркат целия му род. Чудомир, Избр. пр, 30.
3. Прен. Разг. В съчет. със същ. памет, спомени и др. Полагам усилия да си припомня забравени или отдавнашни събития, обстоятелства, за да установя нещо от миналото, което ме вълнува, интересува; разравям. Сега, като разчовърках паметта си, какъв рой от възпоминания се събудиха. Ив. Вазов, ИСМ, 64. разчовърквам се, разчовъркам се страд.
◊ Разчовърквам / разчовъркам раната (някаква рана); разчовърквам / разчовъркам раните (някакви рани) на някого или самост. Разг. Припомням на някого нещо неприятно, болезнено за него, някакво тежко преживяване, разочарование, мъка, скръб, душевна болка и под. Сестрините думи разчовъркаха прясната ѝ рана и тя наведе глава, зарони топли сълзи. К. Петканов, МЗК, 27.