РАЗЧО̀ПЛЯМ, -яш, несв.; разчо̀пля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С пръст, нокът или с остър предмет ровя, дълбая или бъркам в нещо; разравям, разчовърквам. Без да я подканям, тя разчопли загасналия огън. Д. Калфов, ПЮН, 55. Опитах се да разчопля стената с парче от керамичен съд, което се търкаляше на пода. Разчоплих раната на крака си.
2. Разоравам леко, плитко. На другия ден всички – мъже, жени, старци и деца – се втурнали да сечат гората, .., за да има къде да разчоплят първите си ниви. О. Василев, ЖБ, 6.
3. Прен. Разг. Изяснявам нещо, добирам се до истината за нещо, обикн. неясно, скрито; разнищвам, разчепквам, разравям. – Седни и отговори писмено на въпросите .. Аз ще разпитам и други хора, ще разчопля цялата истина. Р. Михайлов, ПН, 40-41. – Аз ще разчопля тая работа и ако си ме измамил – тежко ти! Ц. Лачева, СА, 62. Разчоплиха миналото му. разчоплям се, разчопля се страд. Аз исках да се разчопли този въпрос, за да вършим после нашата работа .. със съзнание. Х. Русев, ПС, 86.
◊ Разчоплям / разчопля раната (някаква рана); разчоплям / разчопля раните (някакви рани) на някого или самост. Разг. Припомням на някого нещо неприятно, болезнено за него, някакво тежко преживяване, разочарование, мъка, скръб, душевна болка и под. В тая минута Кондарев наистина я ненавиждаше. Нейното появяване разчопли раната в душата му. Ем. Станев, ИК I и II, 446.