РАЗЧУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разчувам се. Слухът за Александровото решение да се ожени за Сара обикаляше няколко време из града, .. Сега, обаче, той добави изгледа на несъмнена истина след разчуването на онова, което стана в горницата на Теодора. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 135. Извършваха са миналата година и това лято в България свирепостите, които имаха едно толкова тъжно разчуване по целия свят. НБ, 1876, бр. 38, 148.