РАЗЧУ̀ВСТВАМ и (остар.) РАЗЧУ̀ВСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого силни чувства, емоции, дълбоко душевно вълнение; трогвам. Толкова хубаво беше всичко... Представях си го като наяве. — Така ли? — Евлоги се поотдръпна от нея. — Слава богу! Веднъж да те разчувствувам и аз. А. Гуляшки, Л, 518. Родният град, за който беше се затъжил, домашната обстановка, която тутакси го обгърна, милите кътчета, .., го разчувствуваха и размекнаха. Г. Караславов, ОХ, 256-257. Твоето мило писмо дълбоко ме разчувствува. Колко скъпи спомени събуди то в душата ми! Ив. Вазов, НП, 173. разчувствам се и разчувствувам се страд.
РАЗЧУ̀ВСТВАМ СЕ и (остар.) РАЗЧУ̀ВСТВУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, обхващат ме силни чувства, емоции, дълбоко душевно вълнение; трогвам се. — Само вие, дърветата, знаете земя да обичате. По-добри сте от хората... Вълко се разчувствува, просълзи се, спря се и се загледа в яките дънери на дъбовете. К. Петканов, П, 150. Тъкачев, който идеше така делово настроен, се разчувствува от обичта и предаността на това чисто и хубаво момиче. Г. Караславов, ОХ, 271. Те стояха на южния скат на Калето, .. Гаврил се бе разчувствувал, говореше за щастието. Ем. Манов, ДСР, 452. Делчо не беше дохождал скоро и Стоил много се зарадва, разчувствува се почти до сълзи. Й. Йовков, Разк. І, 52. Отбихме се в един ресторант. След като пийна малко, той се разчувствува. Й. Демирев и др., ОС, 51.