РАЗЧУ̀ВСТВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разчувствам като прил. 1. Който изпитва силни чувства, емоции, дълбоко вълнение от нещо; трогнат. Вълната от плач се разнесе и по-нататък и заля цялото рузчувствано множество. Г. Белев, ПЕМ, 65.
2. Който изразява, показва такива чувства, емоции; развълнуван, трогнат. Той отпива отново от конячето, а след това с малко дрезгав и разчувстван глас извиква: — Мичон! Ч. Шинов, БС, 23.