РАЗЧУ̀ВСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от разчувствувам и от разчувствувам се; разчувстване, трогване. Нико Пинели им честити ухилен и в порив на благоразположение и разчувствуване успя да млясне хубавата булка. С. Чернишев, ЛО, 62.
