РАЗЧУ̀ВСТВУВАНО. Остар. Нареч. от разчувствуван; разчувствано, трогнато. Той [Левски] гледаше луната .. и се вслушваше изтръпнал в думите, които непознатият изразително и разчувствувано редеше. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 709. Матьо влезе в стаята и подаде ръка на Евгени. .. Евгени, който бе станал от стола, стисна ръката му радостно, разчувствувано. Д. Ангелов, ЖС, 482. — Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е, .. Станчо подсмръкна и разчувствувано се усекна с два пръста. Елин Пелин, Съч. ІІ, 16-17.