РАЗЧУ̀ВСТВУВАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Разчувстваност; трогнатост. Тя не успя дори да дигне очи и двойната струя от чувства се разля само в тиха разчувствуваност, тя се извърна, за да скрие неволно бликналите сълзи. А. Страшимиров, Съч. І, 201.