РАЗЧУ̀КВАМ, -аш, несв.; разчу̀кам, -аш, св., прех. С чукане правя нещо твърдо на късове, на парчета. Аз се прибирах в своята килийка, .. разчуквах позагасналия пън, поставях канчето си над жарта. Д. Калфов, ПЮН, 33. разчуквам се, разчукам се страд. После горната каса .. се сваля и обръща на 1800, оформят се каналите .., моделът се разчуква и изважда от формата. Осн. соц. пр ІХ кл, 38.
РАЗЧУ̀КВАМ СЕ несв.; разчу̀кам се св., непрех. Започвам много, интензивно да чукам, да тропам, обикн. по нещо твърдо; разблъсквам се. — Бай Гергане, бай Гергане! Отвори! .. — Влизай, какво си се разчукал! Ще те чуят и глухите баби. К. Калчев, ЖП, 67. Вътре настъпи суматоха. Търсеха ключа. .. Отвътре се разчукаха и молеха за помощ. Й. Бозушки, РС [еа]. Най-сетне от стаята долетя ядосан рев: — Кой се е разчукал по това време?! Д. Петрунова, ОП [еа].