РАЗША̀ВВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от разшаввам и от разшаввам се; размърдване, раздвижване. Няколко пъти задрънчал и с оковите си, като че ли искал с разшавването на ръката си или на краката си да помогне на мислите си. Ст. Ботьов, К (превод), 207. Види са, че подир това, като са свалил от коренните българи отслабнал род Аспарухов, наченало са някакво си разшавване, вълнуване. Т. Шишков, ИБН, 112.