РАЗШЀТВАМ, -аш, несв.; разшѐтам, -аш, св., непрех. и прех. Диал. Ходя, обхождам. Ка разшета по гора зелена, го намери това сухо дръво. Н. Геров, РБЯ V, 68. Девойко, море, девойко! / .. / Дигнала е ведро на лавата, / разшета поле широко, / тамо га видеха терзие, / терзие оустабашие. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 52.

РАЗШЀТВАМ СЕ несв.; разшѐтам се св., непрех. 1. Започвам да шетам, да върша домакинска работа. Докато приказваше, тя пъргаво се разшета, сложи хляб и чинии на софричката. М. Марчевски, МП, 101. Неда беше отслабнала, ..; беше много уморена от дългия път, но веднага се разшета, белосва, търка, ми и стаята светна от чистота. Х. Русев, ПЗ, 175. По едно време излязло изпод одъра едно момиче, .., запретнало се, разшетало се, взело да мете, да реди. Христом. КМ ІІ, 180. Митош излезе за покупки. Мария се разшета да преобрази къщата. К. Петканов, ОБ, 35. Запасал съдрана престилка, със засукани ръкави, ваклият и червенобуз Марин приличаше на стопанка, разшетала се за великденско чистене. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 494-495. Викал, викал .., че кат станал и са разшетал, месил хляб, наготвил, помел у къщи и на двора. Нар. прик., СбНУ ХХХVІІІ, 159. ● Обр. Октомври се разшета по земята, обрули пожълтялата шума, опърли останалата тук-таме зеленика. Ст. Марков, ДБ, 489.

2. Разг. Ходя на много места, за да правя нещо, да върша някаква работа. Като се разбра, че ще останат по-дълго в селото, той се разшета за добра квартира не толкова за себе си, колкото за момчето. П. Вежинов, ЗЧР, 38. Скоро след това из чаршията се разшетаха няколко двойки заптиета и подкараха към затвора още дванайсетмина граждани. Д. Талев, И, 91-92. Синодалните владици и гръцките първенци се разшетали, срещали се с българските първенци, използували личните си и делови връзки, за да ги отцепят или поне неутрализират в този момент на българското движение. Т. Жечев, БВ, 73. София, че пак София, Николчо! Ами я се разшетай там, връзки имаш и от музика разбираш, .., че намери някой управител, пък да дойде Тинка, че да я прислуша. ВН, 1960, бр. 2615, 4.

3. Разг. Тръгвам да шетам, да ходя, да се разхождам по места, където се чувствам добре, където ми е приятно. Всеки ден той мечтаеше да се върне в Копривщица, да се разшета по зелените поляни. А. Каралийчев, ТР, 177. Стъмни се, мъжете се прибраха от чаршията, но младите люде от читалището сега пък се разшетаха по махалите. Д. Талев, ЖС, 420. Другите момичета ще се нагласят с новичко, ще се разшетат до събора. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 89. Разшетала са гиздава Мариа, / разшетала са низ Будина града — / свила преде, свилен гайтан плете. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 479. Крена лудо тенка пушка, / се разшета горе-долу, / горе-долу по полето. Нар. пес., СбНУ ІV, 11. ● Обр. И ето, че си пак дошла, о, пролет! / Аз знам, ти идваш пак / .. / да се разшеташ във полята. М. Петканова, КС, 16.

4. Само мн. Разг. Започвам леко, постепенно да се движа в разни посоки, насам-натам. Кокошките се разшетаха по двора и на хармана. Г. Караславов, Тат., 165. — Танцувахте ли? Погали я внимателно по страната Хаваджиева и след това съвсем леко и покровителствено я притегли към себе си. — При такова танго дори и старите се разшетаха. Г. Караславов, Т, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)