РАЗШИРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. 1. Специален съд към устройство, който поема измененията на обема на течност при нагряване. За да се даде възможност на маслото да се разширява, върху капака на трансформатора се поставя допълнителен съд, наречен разширител. Ел ХІ кл 1958, 98. Вследствие на нагряването трансформаторното масло се разширява. Ето защо над капака на трансформатора се слага разширител, свързан с кожуха на трансформатора чрез тръба. А. Начев, ЕС, 99.

2. Уред, с помощта на който нещо се разширява. След пробиването на обработвания участък от саята, когато иглата започне обратното движение с образуване на бримката, левият бримкообразувател заедно със своя разширител влизат в тази бримка, като вкарват в нея бримката от долния конец отляво-надясно. П. Цветков и др., ТОП, 368.


Източник: Речник на българския език (онлайн)