РАЗШЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разшия като прил. 1. За дреха, тъкан — която има скъсан, разпран шев. Калугерката накара Елена да облече върху пъстрия разшит сукман една връхна тъмнокафява дреха. Ст. Загорчинов, ДП, 171.

2. За част от дреха, тъкан — която е отшита, отделена, поради скъсан, разпран шев. От крачолите на Куно висеха две големи разшити кръпки. Цв. Ангелов, ЧД, 222. Разшит джоб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)