РАЗШУ̀МВАМ, -аш, несв.; разшу̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разлиствам, раззеленявам. Пролетта скоро ще разшуми дърветата. разшумвам се, разшумя се страд.
РАЗШУ̀МВАМ СЕ несв.; разшу̀мя се св., непрех. Разлиствам се, раззеленявам се. Гората почва да жълтее пояс по пояс. По най-високото, където най-късно се е разшумило, най-рано захващат да жълтеят, да капят листата. П. Росен ВПШ, 138-139. Разшумиха се гори зелени, / премениха се долини райски. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 81. — Добре сторих — рекъл на себе си [дъбът], — дето оставих бръшляна да ся разшумва по стеблото ми, защото едно време то беше голо и лете и зиме, но сега е облечено със зелено. ИЗ 1874-1881, 56. Кукувица кука / на зелена бука: / „Горо, развивай са, / горо, разшуми са“. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 93.