РАЗШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разшумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да шумоли, да издава лек шум. В тъмнината премина лек полъх на вятър, разшумоля листата и свали от тях последните капки дъжд. Н. Николова, МОТГ (превод) [еа]. разшумолявам се, разшумоля се страд.

РАЗШУМОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разшумоля̀ се св., непрех. Започвам да шумоля, да издавам лек шум. Списанието се разшумоля в несигурните му ръце. Ж. Димитрова и др., ЛМ I (превод) [еа]. Разшумоля се атлаз, когато тя се обърна. Н. Скорчева, Г (превод) [еа]. — Какво си се разшумолял. Стига си търсил тая бележка. Δ Не ни хареса обяснението му. Зашушукахме помежду си. Разшумоляхме се в коментиране на приказките му.


Източник: Речник на българския език (онлайн)