РАЗЮ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За лице, черти на лице — който е разкривен, изменен в страшна гримаса, нечовешки израз. Трупът на детето падна въз една страна, .. Майката на детето скочи като лъвица, после остана за час неподвижна, .., с лице разюдено като медуза. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 9. По рухнало тело безбройни рани зеят / и стоманен синджир главата ми притяга; / разюден, страховит, в мъчение ужасно, / едничка тебе сал жадувам аз всечасно. Ц. Церковски, Съч. І, 263.