РАЗЮ̀ЗДАНО. Нареч. от разюздан; без ограничения, без задръжки. В разкъсания ритъм на чарлстона .., бедрата търсеха други бедра, преплетени двойки жени пищяха разюздано, черните лапи на мъжете притискаха до себе си телата, които молеха за наслада. К. Константинов, ПЗ, 163. Тук [в ресторанта] публиката се държеше съвършено свободно, дори разюздано. Някои по риза, със запретнати ръкави, вдигнати върху стол или дори върху маса крака, пушеха дебели пури и замерваха с фъстъци танцуващите двойки. Г. Белев, КВА, 130. Аз не мога да одобря това, гдето наши някои филолози и други писатели са наченали да пишат тъй разюздано, щото да не вардят ни е, ни я, ни а, ни ъ, в които букви всичките български наречия имат по нещо разлика. П. Р. Славейков, БП І, ХХХ.