РАЗЮ̀ЗДВАМ, -аш, несв.; разю̀здам, -аш и разю̀здя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оставям някого без никакъв контрол да прави каквото си иска, да не спазва моралните норми. — Никола — говореше брат ми Момчил вечерта, .., — Никола, разюздил ни беше животът с татка и тебе. Н. Инджов, ПП, 109. Тиа общи думи разюздаха отново ентусиазма на тълпата и манифестантите се разотидоха с разгорещено въображение. С. Радев, ССБ ІІ, 15. разюздвам се, разюздам се, разюздя се страд.
РАЗЮ̀ЗДВАМ СЕ несв.; разю̀здам се и разю̀здя се св., непрех. Развращавам се, покварявам се. Обичам Мичето, госпожа, и дойдох с доброжелателна цел, да ви обърна внимание. Пазете я таз хубавица, защото всякакви хора има и младежта се разюзди много. Елин Пелин, Съч. ІV, 214.