РАЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. 1. Поразявам, сразявам. Войводо славен, в толкоз боеве, / ти който нявга с бранния си меч / разил си безпощадно враговете — / и ти ли днес ще преклониш глава. Г. Райчев, ЕЦ, 15.
2. Удрям. До него Влаха сам разеше разярен / со тежкий си кондак, къде когото свари. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 306.
3. Прен. Изобличавам. Разбира се, че тия призиви изпълваха със злоба душите на онез нехранимайковци, които Щастливеца разеше със своето слово. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 165. С речта на истината да разим / жреците на греха и на лъжата. П. Р. Славейков, Г, 1864, бр. 6, 103. разя се страд.