РАЗЯ̀ДАМ, -аш, несв.; разяда̀, разядѐш, мин. св. разя̀дох, прич. мин. св. деят. разя̀л, прич. мин. страд. разя̀ден, св., прех. Остар. и диал. Разяждам. Тия безбройни животинки разядат утробата на бубата. КН, 1873, кн. 6, 7. Лимоните разядат черупката на яйцето и го разтопяват. СбНУ ХV, 72. Ако цинкът е нечист, то слабата сярна кислота действува на него твърде скоро и го разяда за няколко часа. И. Гюзелев, РФ, 381. А на сърцето ѝ се трупаха ядове .., които разядаха нейната сила и здравина. Т. Влайков, Съч. ІІ, 140. И без това тъги разядат тям сърца, [на заточениците] / и без това е тям страдалчески лица. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 145. ● Обр. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяда глозгани кости, / смок е засмукал живот народен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. разядам се, разяда се страд.
РАЗЯ̀ДАМ СЕ несв.; разяда̀ се св., непрех. Остар. и диал. Разяждам се. На залог слънце не се яде, че са разядат на човека устата. П. Р. Славейков, БП І, 284. Уста псешки, куме, разядат се. П. Р. Славейков, БП ІІ, 189.