РАЗЯ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разяда като прил. 1. Който е с нарушена цялост, с дупки, кухини, грапавини, поради влиянието на външни фактори върху него. Той закрачи по коридора.. От време на време се появяваше ръждива стойка за факли, .., парчета разядено желязо, увиснали на разкъртени клинове. П. Герасимов, Р (превод) [еа]. И само ония скалисти върхове гледат още слънцето, .., и светят от прощалните му нежнорозови лучи, като някакви вълшебни дворци и кули разядени, изръфани от вековете. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 6. // Който е разкъсан, с дупки, нарушена цялост, поради което е негоден, не може да се използва. И щом сега майка ѝ я наруга, тя взе разяденото фигаро и седна на дървения одър да го разплита. Ст. Даскалов, БМ, 7-8. В много случаи корозията е причина за аварии и нещастни случаи. .. Разядената изолация на електрически кабел често причинява пожар. Св. Райчева, К, 7.
2. Прен. За тяло, част от тяло — който е болен, увреден, поразен от болест или от въздействие на вредни вещества. И седяха седемте прокажени до каменните двери на града. Кръв засъхнала обвиваше като плащаница разядени снаги. Н. Райнов, ВДБ, 81. Купища сурови кожи от всякакви гадини, .. разпъваш ги да съхнат, .., зиме с вкочанени пръсти, .., посинели от удари, напукани и разядени от солта, гноясали. Д. Талев, ГЧ, 298-299. // За зъб — който е развален, по който има дупки, нарушаващи целостта и здравината му. Той, колкото и да се мъчеше, не можеше да извади проклетите разядени кътници. Д. Кисьов, Щ, 438. Чистачката Параскева била невероятно грозна жена, .. Две огромни брадавици украсявали лявата ѝ ноздра, зейналата ѝ като чекмедже долна челюст разкривала редица разядени неправилни зъби. Й. Попов, БНО, 108. // За лице — което не е гладко, по което има белези, дупки, вдлъбнатини. В стаята влезе Станчо Арнаутина, .., едър и грозен, с широко, неприятно лице, разядено от шарка. Г. Караславов, ОХ, 461. По неговото разядено .. лице играе неуловима усмивка. БР, 1931, кн. 7, 218.
3. Прен. Който е изтерзан, измъчен, който изпитва душевно страдание. Той стоеше и гледаше разтреперан, разяден от непоносимата болка на ревността и безсилието. Г. Караславов, Т, 17.