РАЗЯ̀ЖДАМ1, -аш, несв.; разя̀м, разядѐш, мин. св. разя̀дох, прич. мин. св. деят. разя̀л, св., прех. 1. За червей, насекомо и други вредители — с ядене, гризане надупчвам, прояждам нещо отвътре, като нарушавам целостта му и го разрушавам, унищожавам. Другари, ние тука посадихме едно дръвче и то ще ражда прекрасни плодове за всички хора, които се трудят. Но един червей разяжда младия корен. А. Каралийчев, НЗ, 132-133. Ловецът остана съвсем сам .. Той мислеше за смъртта и мислите му бяха тъмни, .. пълзяха тежко, бавно, .. и гъмжеха като червеите, които разяждат разложения в гроба труп. Елин Пелин, Съч. V, 26. Някои дрехи остават с години върху окачалките си и молците ги разяждат без милост.
2. За киселина, сол, ръжда, вода и др. — нарушавам целостта на нещо, като правя дупки, кухини, грапавини по него и го повреждам. Ръжда е разяла тази мъртва бойна кола. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 30. Някои отводняваха старите окопи — дъждът валеше вече от няколко часа, разяждаше и топеше снега и в окопите се образуваха локви. П. Славински, ПЩ, 366. За да трае сиренето на топлината и на детския глад, купуваше [баща ми] гергьовско сирене, .., което стоеше твърдо като камък — саламурата не можеше да го разяде. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 23. Ръждата се труди — / разяжда мотиката, бела. Цв. Ангелов, СГ, 152. И днеска виждам — моят стар баща върви / във дървеното рало като вол зажеглен, / .., / потта разяжда кожата — той тегли, тегли. О. Орлинов, П, 53. На лист хартия се слага късче натриева основа и се оставя на въздуха: подир 15-20 минути тя овлажнява и разяжда хартията. Хим. VІІ кл, 1950, 5.
3. Прен. За болест — скрито и постепенно руша, увреждам орган или организъм на човек, като му причинявам болка, страдание. Някаква скрита болест разяждаше вече това огромно тяло. Й. Йовков, ПГ, 26-27. Болестта ни разяжда все повече. Л. Стоянов, Х, 34. Природната грозота на Ел Дезиано е засилена още повече от тропическите болести, които са разяли тялото му и са го обезобразили напълно. Св. Минков, ДА, 66. Същите отпуснати и красиви южни лица с жълтеникав оттенък, който се дължеше на нездравия климат, .., на сифилиса, туберкулозата и маларията, които ги разяждаха отвътре. Д. Димов, Т, 545.
4. Прен. Постепенно унищожавам, разрушавам нещо; подкопавам, подронвам. Бунтовете в държавата му са голямо зло — разяждат империята отвътре, разслабят я. М. Марчевски, П, 38. Когато започна Първата световна война, чешкият и словашкият народ разяждаха отвътре гнилия полицейско-милитаристичен режим на своите поробители. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 239. Драмата [„Господа Глембаеви“] разкрива социални и психологически причини, които разяждат прогнилото старо общество. Ив. Димов, АИДЖ, 152.
5. Прен. За лоши чувства, мисли, душевни преживявания и под. — завладявам, обхващам душата на някого, като му причинявам силно безпокойство, дълбоко болезнено нравствено страдание; терзая, измъчвам, глождя. Смътен страх за едничкото ѝ чедо разяждаше денонощно душата ѝ. Г. Караславов, ОХ ІV, 282. Ясно беше, че тая вражда разяжда и гложди душата му. Й. Йовков, Ж 1930, 102. Мъка, страшна мъка ме гнетеше, безумни мисли ме разяждаха, безумни мисли по Християния, по изгубената моя обич. П. Спасов, ГЛЗЗ, 87. Яворов носи в себе си една друга, по-интимна трагедия. Много по-силна и по-дълбока. Тя е, която постоянно разяжда душата му. Б. Шивачев, Съч. І, 100. Ето, пак дойде онова, което го бе измъчвало толкова години — страхът. От ден на ден той ще се засилва, ще го чопли, ще го разяжда. М. Марчевски, П, 177. — Нямах мира .. Като люта змия ме ядеше право в сърцето тая моя мисъл и колкото повече ме разяждаше, бързах аз да повлека и другите. Д. Талев, С ІІ, 291. разяждам се, разям се страд. След шлифоване и полиране тя [металната повърхност] се разяжда с разтвори на агресивни вещества (най-често киселини). Д. Лазаров, ОЛЕП, 27. Обикновеното стъкло се разяжда отчасти от химическите реагенти, даже и от водата. Хим. VІІ кл, 1950, 52.
РАЗЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; разя̀м се св., непрех. 1. Прен. Изпитвам силна душевна мъка, страдание; терзая се, измъчвам се. — Жени, не се разяждай от излишни съмнения! .. Ти би могла да бъдеш полезна на Васева. Б. Несторов, СР, 153.
2. Остар. Карам се, враждувам с някого. Турците подкладоха целия огън тук. .. — Ний да се разядем помежду си, пък те да стоят настрана и да си гледат кефа. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 356. Като си припомним тежката участ на всички почти наши политически деятели, .., нас трябва да ни обзема не злоба, не ненавист и мъст, ами чувство на общ отечествен дълг и необходимост от човещина — да знаем да говорим помежду си, преди да знаем да се разяждаме. Пряп., 1903, бр. 4, 1.
РАЗЯ̀ЖДАМ2, -аш, несв.; разя̀м, разядѐш, мин. св. разя̀дох, прич. мин. св. деят. разя̀л, св., прех. Диал. Предизвиквам у някого желание за ядене.
РАЗЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; разя̀м се св., непрех. Започвам да ям много, с голям апетит, желание, охота. Ванчето беше пазила смъртоносна диета, докато се омъжи. След брака сякаш камък ѝ падна от сърцето, разяде се отново с пълна сила. В. Пламенов, ПА, 12. Руфат бей не беше много гладен, но като гледаше, как Рашко омита гозбата от паниците и той се разяде. К. Петканов, ЗлЗ, 106. Ала таман се разяждам, .., мама вдига паницата. Т. Влайков, Пр І, 240. Много вода взеха да пият тези кокошки! .. И както са се разяли, няма да можем да ги изхраним. Ст. Стратиев, СВМ, 76. — Май че попреядох — .. Не биваше да ям толкова много, ама на, уста лакоми — разяждат се. Г. Караиванов, ЮМ, 135.