РАЗЯ̀ЖДАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от разяждам1 като прил. 1. Който разяжда, поврежда, унищожава нещо. Тъй като оборите са влажни помещения с разяждащи пари, електрическата им инсталация изисква изолатори. И. Аламанчев, ЕО, 149. От .. поливинилхлорид ще се произвеждат тръби за вода и за разяждащи течности. ВН, 1958, бр. 2199, 2.
2. Прен. За болка — силна, остра, непоносима. Клим затвори очи, после отново ги отвори, защото му се стори, че така, със затворени очи разяждащата болка в стомаха е по-силна. П. Вежинов, ВП, 137. Жак мисли, че ще припадне, но не припада, и усеща само една страшна разяждаща болка, и усеща мирис на изгоряло месо, на собственото си месо, и реве с цяло гърло. Б. Райнов, ДВ, 260.
3. Прен. Който причинява мъчително душевно преживяване, дълбока душевна болка и безпокойство. Тогава го обхващаше пристъп на омраза и отмъстителност, .. Но тия пориви траеха твърде кратко и завършваха с нова вълна на безпросветност и униние, на разяждаща мъка по нея. Л. Станев, ПХ, 75-76. А че тя е останала чиста пред себе си .., сега той почти не се съмняваше. И затова, заедно с разяждащото го чувство на ревност, Матьо усещаше голяма лекота. Д. Ангелов, ЖС, 338. Политолози, .., инженери разказват спонтанно за сивия живот, за разяждащите ги съмнения, за усещането за самота и преумора. П, 1991, бр. 1, 8.