РАЗЯРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разяря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Силно разгневявам някого, ставам причина да изпадне в ярост; вбесявам. „Пребиха го“ — мина му през ума, като едва не скочи в помощ на Голям Борован. Но в същия момент си даде сметка, че това ще бъде не само безполезно, но ще разяри още повече полицаите. Д. Ангелов, ЖС, 61. Тая лукава критика още разяри Стайка. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 179. Бабата не могла да си намери очилата — .. И това толкова я разярило, че почнала да хока внучката си пред хората в магазина. П. Славински, МСК, 13. По желанието на Коцеля Методий беше посвятен за Панонски архиепископ. Това йоще повече разяри немското духовенство и то с най-голямо ожесточение захвана да гони Методия. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Снощи минах край кладенци, / там заварих малки моми, / .., / те ми китка не дадоха; / яз разярих врана коня, / та им строших пъстри стомни. Нар. пес., СбНУ VІ, 80. разярявам се, разяря се страд.
РАЗЯРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разяря̀ се св., непрех. 1. Изпадам в състояние на силна ярост, гняв; вбесявам се. Иванка Лекова се разяри. .. събу новия си сандал и с все сила го хвърли към изправения на сцената Кирил. Ст. Марков, ДБ, 290-291. Той изсипваше клетви и ругатни на всички страни. .. И колкото повече се разяряваше, толкова по-дълбоко хлътваше вратът в раменете му. Д. Немиров, Б, 142. При името на Чушлиев Фатма още повече се разяри, но престана да вика. Б. Несторов, АР, 23. Някой ме удари с тояга по врата. Разярих се — тъмно ми стана пред очите. З. Сребров, Избр. разк., 235. „Такова наказание“, казва, „няма в правилника. Не е законно“. Брех, че като се разяри отново оня ми ти майор. П. Незнакомов, БЧ, 31. // За животно — силно се дразня, раздразвам.
2. Прен. За буря — ставам яростен, необуздан, проявявам се с много голяма сила. Като пристъпи до пътниците, убеждаваше ги да слязат в хамбарите, че наближавала уж да са разяри буря. П. Р. Славейков, ЦП ІІІ (превод), 116.