РА̀ЙБЕР м. 1. Метална кука за затваряне на врати, прозорци, капаци и под. Завъртя ключа, но се оказа, че е спуснат райберът. Позвъня. Й. Гешев, ВТ, 45. След малко майка ми и баща ми цъфнаха пред вратата, увещаваха ме да отворя, но аз бях пуснал непоколебимо райбера и за нищо на света нямаше да изляза. Г. Господинов, ИДИ [еа]. — Наредете тук да не влиза никой освен нас! .. най-добре затворете вратата с райбера. Е. Момчилов, ОУЧ (превод) [еа]. Капандурата да е с .., райбери, куки, дръжки и с цинкова обшивка. Чудомир, Избр. пр, 143.
2. Техн. Многозъбов металорежещ инструмент (ръчен или машинен) за точна и окончателна дообработка на предварително пробити кръгли отвори. За обработването на металите се употребяват различни видове режещи инструменти: стругарски ножове, .., фрези, райбери, .. и др. Маш. ІХ кл, 153. На пазара липсват някои нормално режещи измерителни инструменти, .. Това се отнася до разни видове стругарски ножове, райбери. ВН, 1961, бр. 3062, 2.
— От нем. Reiber.