РАЙЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от райе (в 1 и 2 знач.). Наистина ризата беше хубава — кафява с бели райенца. Ст. Марков, ДБ, 194. Опряла на огледалото глава, тя притвори мечтателно миглите си и откри тънката си млечна шия, по която едва-едва се забелязваха сини жилчици, прилични на нежни райенца. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 112.