РА̀НГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ранг (в 1-3 знач.). Местата в униформата, на които са отбелязани званията, ранговите отличия и отличителните знаци, са пагоните, яката, .. копчетата. ВИС, 2005, кн. 2 [еа]. Тежкият византийски колан със златни гарнитури е главният знак за патрицианско достойнство .. Към него принадлежат масивните гривни и огърлицата от византийски монети — също рангови знаци във византийското общество. К, 1986, кн. 10, 35. Просветеният става просветител и подчертава ранговото си превъзходство, просветявайки непросветените. Вл. Трендафилов, ПСЛА [еа]. Рангова скала.