РА̀НГОВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от рангов; ранжиране. Самата литературноисторическа реконструкция е невъзможна .. без припомнянето на твърдата жанрова йерархичност и официозна ранговост на имената през периода на десетилетието. Следва, 2005, кн. 11 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)