РАНДЕВУ̀, мн. -та, ср. 1. Разг. Уговорена среща. При всяко завръщане вкъщи жена му все го питаше: — Е? Дойде ли? Как излезе рандевуто? Д. Калфов, Избр. разк., 188. — Тодоров. .. утре заран първата ти работа ще бъде да преведеш сумата на „Универсал“. .. — А освен туй нито думица за днешното ни рандеву! Б. Райнов, ГС 1971 [еа]. Всяка неделя български рандевута във Ванкувър. Седмични срещи за българите във Ванкувър организира Българо-канадското дружество. С, 2005, бр. 4356 [еа]. ● Обр. Дечан стана и се изправи до прозореца. Дълго се взира към застаналия пред луната, слуша странния му говор и рече: — .. За него, слушал съм да говорят, бил лунатик. И никога не беше ми се случвало да го видя във време на... — На рандеву с луната! Ив. Карановски, Разк. І, 163. В складовете ни няма да си правят рандевута ветровете и мишките. ВН, 1961, бр. 2934, 4.
2. Мор. Уговорена среща на кораби на определено място в открито море (Ал. Милев и др., РЧД, 1978).
3. Остар. Уговорена среща между влюбени. — Минке, добър ден!... Ако искаш, утре можем да си устроим едно рандеву. М. Кремен, РЯ, 167. — Тази сутрин, .., те двамата си бяха дали рандеву в боровата гора. .. — Та .. това рандеву, как бяха... заедно самички в гората ли..., или тъй да се каже в интимно положение? Как ги видя? К. Калчев, СТ, 208-209. — Ти по какъв случай си се наконтила тъй? .. Помислих, че си се приготвила за рандеву. Ем. Манов, ДСР, 385-386. — Знам, че е приятел на майка ми. Помня го още от детинство. .. Не можех да го понасям. Тъй че майка ми се принуди да си прави рандевутата в неговия апартамент, а не в нашия. Б. Райнов, СМ, 388-389.
4. Остар. Място за срещи. На самия площад „Александър“, сега „9-ти септември“, беше .. базарът на прочутия Кр. Х. Пеев, рандеву на столичните клюкарки, гдето можеше човек да научи най-последните новини. Г. Каназирски-Верин, СПГ [еа].
— Фр. rendez-vous ‘елате, явете се’.