РА̀НЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до рана (в 1 знач.). Голяма опасност представляват раневите инфекции. В незащитената с превръзка рана лесно проникват микроби. Н. Иванов и др., ГО, 92. Освободената от три страни кожна лента се разстила върху част от раневата повърхност, която трябва да се покрие. Ц. Михов и др., КП, 27. Досегашните изследвания са дали ценни резултати при изучаване механизмите на раневия процес и регенерацията на тъканите. ВН, 1961, бр. 3155, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)